ФОРМИРАНЕ И НАСТЪПВАЩИ ПРОМЕНИ В РЪКОПИСНИЯ ПОДПИС FORMATION AND CHANGES IN HADNWRITTEN SIGNATURES

Доц. д-р Людмил Георгиев* – Варненски свободен университет

Ass.Prof. Lyudmil Georgiev, Ph.D.  –  VFU  /Varna Free University/

Доц. д-р Людмил Георгиев е дългогодишен специалист – вещо лице в областта на документните и почеркови изследвания, хоноруван преподавател във ЮФ на Варненския свободен университет „Черноризец Храбър“, в Академията на МВР и в НАТФИЗ „Кр. Сарафов“

Резюме: В настоящата публикация са представени резултатите от проведено в началото на 2023 г. на територията на Р България анкетно проучване за формирането на ръкописния подпис и настъпващите промени при ползването му. Авторът смята, че обобщенията от изследването биха повишили професионалната информираност на специалистите в областта на почерковите изследвания по досъдебните, наказателни и граждански съдебни дела.

Summary: This publication analyzes the results of a research survey on the formation and the subsequent changes in handwritten signatures, which was conducted in Bulgaria at the beginning of 2023. The author believes that the findings and the summarized results will increase the professional knowledge of the forensic handwriting experts and help in their work on pre-trial, penal and civil court cases.

Ключови думи: криминалистика, почерк, ръкописен подпис, транскрипция на подписа, документи, почеркови експертизи.

KEY WORDS: forensics, handwriting, handwritten signature, signature transcription, documents, handwriting forensic examinations.

Почерковите изследвания са сред най-често възлаганите експертизи от органите на досъдебното производство и от наказателните, административните и граждански съдилища. Обичайно като основни обекти в подобни анализи се явяват подписите. Това е така, защото в ежедневната си дейност, а често пъти и като задължение, на хората се налага да изготвят и подписват различни видове официални и частни документи, за които в даден момент е възможно да възникне необходимост от изследване относно тяхната истинност. На практика подписът е собственоръчно написано име или знак за името, съдържащо комбинация от букви и/или щрихови елементи. Обичайно всеки един гражданин, по различен повод някъде се подписва, като чрез подписа си той удостоверява волеизявление и/или запознатост по отношение на съдържанието в съответния документ.

Като цяло по темата за почерковите /графически/ експертни изследвания у нас има немалко научна и учебна литература от различни автори. Дори и с методиката за извършване на подобен вид експертизи всеки заинтересован може да се запознае, тъй като под формата на „ръководство“ тя е публикувана и на сайта на НИК-МВР. Липсват обаче изследвания и актуална, научно аргументирана информация относно формирането на подписа, преобладаващо използваните при подписване транскрипции /съдържателната и количествена част на елементите в подписите/, както и за основните причини за настъпващите промени в последващите периоди при неговото използване. Това от своя страна пък са важни за експертно-криминалистическата практика въпроси, пряко свързани с осигуряването на необходимия сравнителен материал от гледна точка на неговата достоверност, вариантност, оценка, както и за последващото изготвяне на  максимално обективен сравнителен анализ. Необходимо е специалистите да знаят и да могат преценяват причините за евентуално настъпващите промени на подписа във всеки конкретен изследван случай.

Поради тези съображения екип специалисти в почерковите изследвания извърши анонимно анкетно проучване. Негов ръководител бе авторът на настоящата публикация, а пряк участник – инсп. Детелина Георгиева, експерт-криминалист в НИК-МВР. В организацията по анкетирането се включиха и преподаватели от различни университети. В самото изследване участваха 654 български граждани – жени и мъже от различни населени места, възрасти и социални ангажираности. Анкетата, съдържаща 18 въпроса /последният от които отворен/ беше проведена онлайн на територията на страната в периода януари-април 2023 г.

Екипът на настоящото изследване благодари на всички, които взеха участие в анкетното проучване, както и в организацията по провеждането му!

От участвалите в анкетирането 64,8 % са жени, а останалите – мъже. Една от целите на изследването е в него да има включени и лица от различни възрасти – от под 16 г. /ученици/ до над 65 г. /пенсионери/. Най-многобройно участие в изследването са взели лицата на възраст между 31 и 45 години /33,4%/, както и тези между 46-55 г. /21,7%/. Най-малобройни са участниците на възраст между 25 и 30 г. /5,5 %/. Работещите сред анкетираните са 68,1%, студентите са 20,5 %, а пенсионерите – 10,5 %. В контекста на горното следва да се приеме, че настоящото проучване има представителен характер.

Основните резултати и анализи от това изследване се изразяват в следното:

  • От анкетираните 73,6% са посочили, че ползват в ежедневието си само един вариант на подписа си, който никога не променят, а 21,9% – два варианта. С по 3 и повече варианта на подписите си се подписват останалите около 4,5% от анкетираните. Тези резултати налагат необходимостта при  осигуряването на сравнителни образци /свободни, условно свободни и експериментални/ за експертизите, упорито и целенасочено да се търсят и/ли изискват от проверяваните лица най-различни варианти от подписите им;
  • Като причина за използването в ежедневието си на повече от един вариант на подпис, 13,9% от всички анкетирани посочват, че имат съкратен и разширен вариант на подписа си, около 4% – ползват „официален“ и „неофициален“ негов вариант, а на други около 4% това се налага да правят по служебни причини. За около 3% от анкетираните полагането на подпис по различен начин зависи „от настроението им“, друг такъв процент от изразилите мнение посочват, че обичат „разнообразието“. Почти същият брой хора /3%/ споделят, че причината се състои в необходимостта да полагат подписи в документи /чрез кирилица и др./ на два различни езика. А около 1,5% /жени/ са променили подписа си след сключване на граждански брак с последвала смяна на фамилното име. Все в тази връзка 38,9% от участниците посочват, че откакто е формиран техния подпис те не са му променяли съдържанието на транскрипцията, 43,4% – че са си променили само частично подписа и 16,4% твърдят че настоящият им подпис е коренно различен от първоначалния;
  • Като основни причини за промяна на първоначалния си подпис, 35,1% от анкетираните посочват желанието да се подписват с по-сложен и „красив“ подпис, а 21,8% – необходимостта от многократно ежедневно подписване на документи. Около 2% са променили подписа си поради злоупотреба или опасения от такава с него от страна на други лица. В тази връзка близо 5% от анкетираните са посочили, че е било злоупотребявано с подписа им в различни документи;
  • Любопитни са и отговорите на въпроса за периода на формирането на ръкописния подпис: 46,7% от анкетираните заявяват, че ползваните от тях подписи са се оформили при обучението им в средното училище, 35,3% – от основното училище, а 12,6 % – от времето на следване във висше училище. /В тази насока е интересно е да се отбележи, че през последните години на учители в началните училища се налага да изискват полагане на подписи и от страна на първокласници по повод изслушване на различни инструктажи за мерки за безопасност. Това от своя страна означава, че възрастта при формиране на подписа за в бъдеще най-вероятно ще „спада“/;
  • Във връзка с идеята за първоначално формиране на подписа, близо 40% от анкетираните посочват че неговият вид /съдържание/ е бил повлиян /т.е. наподобява отделни елементи/ от подписа на някой от близките /родител, баба, дядо или съученик/, а 24,2% са потърсили в тази насока съвет от близките как да започнат да се подписват. Над половината /53,9%/ от участниците обаче твърдят, че идеята им как да се подписват не е била повлиявана от никого. От всички анкетирани пък 73,4% не са търсили ничии съвети как да започнат да се подписват. На въпрос дали в училище е нужно да има обучение /или да се дават препоръки/ с цел първоначалното формиране на ръкописния подпис, 54,5% от анкетираните изразяват мнение че „би било добре“, а 25,9% смятат че това „не е необходимо“. Останалите 19,6% не могат да преценят кое от двете е за предпочитане;
  • Съобразно ползваната у нас криминалистическа методика за почеркови изследвания, в качеството на общ графически признак на подписа първоначално се анализира неговата транскрипция /съдържанието и количеството на буквените елементи, щрихи, парафна линия и др./. От тази гледна точка видовете транскрипции на подписите се подразделят на: 1. Буквени или читаеми /съдържанието на подписа изцяло е от буквите на едното или двете имена/; 2. Буквено-щрихови /комбинация от инициална или други букви от имена в комбинация с нечитаеми щрихи/ и 3. Щрихова или нечитаема /подписът е само от щрихови елементи, без букви/. Най-голям процент от анкетираните /66,4%/ са посочили, че подписите им се състоят от инициалната буква на малкото име и щрихи /т.е. буквено-щрихова транскрипция/; 22,4% – от двете имена или инициална буква на малкото име и буквено изписване на фамилията /изцяло буквена транскрипция/; около 10% от анкетираните са отбелязали, че съдържанието на подписите им се състои изцяло от щрихи /нечитаема транскрипция/. От всички анкетирани 74,8% посочват, че в транскрипциите /буквени и буквено-щрихови/ на техните подписи се съдържат само букви от кирилицата, около 3% – само букви от латиницата и около 5 % – съдържанието е съчетание от букви и от двете популярни азбуки. От гледна точка на експертната практика по-трудни за имитация и подправка и „по-лесни“ за криминалистични графически изследвания са подписите с буквени транскрипции /например съдържащи двете имена/, тъй като в тях се съдържат повече индивидуални /частни/ признаци, характеризиращи в доста по-голяма степен и динамичния стереотип на индивида. В същия ред на изложение, най-лесни за манипулация и по-трудни за изследване с оглед установяване на имитации са подписите с изцяло щрихови /нечитаеми/ и кратки, елементарни транскрипции;
  • От анкетираните, 92% посочват, че се подписват само с дясната си ръка, 5% – само с лявата, а 3% са отбелязали, че могат да правят това еднакво добре и с двете;
  • Според резултатите 21,6% от анкетираните са уверени, че собствените им подписи са трудни за изпълнение /имитиране/ от страна на друго лице, а 49,5% смятат че в това отношение подписите им са със средна степен на сложност. Като сравнително лесни за имитация /подправка/ на собствените им подписи са посочили 18,5% от участниците.

Чрез открит въпрос, в анкетното проучване беше предоставена възможност за изразяване на допълнителни мнения и препоръки по изследваната тематика от страна на участниците. Оставяйки ги без коментар, по-съществените, любопитни и допълващи тематично изследването са следните мнения:

  • Добре би било да се въведе задължителна форма за подписване на официални документи, която да включва изписването на буквени знаци (например фамилно име);
  • Необходимо е да има определени изисквания към ръкописния подпис. Най малкото е да съдържа поне 2 букви и безбуквени щрихи с честа смяна на посоката и формата на движение. /Колкото е по-сложен подписът толкова е труден за имитация/;
  • Необходимо е да има Закон за официален подпис в Р. България;
  • С подобряването на фината моторика е нормално подписът да се промени. После е нормална втора промяна с настъпването на пубертета. И трета промяна може да настъпи при хора с „отговорни“ професии, изискващи често полагане на подписи;
  • Не е проблем, че подписът е „прост“/с опростен строеж, б.а./, защото официалните документи като договори, банкови преводи, куриерски пратки с обявена стойност изискват ръкописни „име и фамилия“, така че подписът фактически губи тежест;
  • Не смятам че някой трябва да се намесва в създаването на ръкописния подпис на друг човек. Личен избор е какъв да е и какво да съдържа ръкописният подпис на всеки;
  • Смятам, че не е подходящо в училище да има вид обучение за подпис, защото критериите на учителите биха могли да бъдат еднакви за всеки ученик и след това подписите трудно да се различават;
  • Не бива който и да е да дава съвети за подписване, тъй като това ще доведе до еднаквост между хората и трудната им индивидуализация;
  • Добре би било за широката общественост да се организират информационни събития относно защита на личните данни, чрез които да се насочи вниманието на гражданите към проблемите със злоупотреба с подписи, в т. ч. и за учениците;
  • Поставени /от участник в анкетата/ въпроси:
  • *Смятате ли, че в бурно напредващата дигитализация е нужно да продължавате да използвате ръкописен подпис? И дали наистина смятате, че полагането на подпис ви дава нужната защита и спокойствие относно собственоръчното подписване?
  • *Смятате ли, че електронният подпис следва да замени собственоръчния и защо? В близко бъдеще вероятно няма да използваме положени на ръка подписи! Всеки ще има цифров такъв – електронен (вече има и облачен)…биометричен;
  • *Какъв е смисълът от подпис като може да се злоупотреби с него?
  • В подписа на баща ми имаше красиви елементи и възприех част от тях за моя. После се наложи на ден да полагам по няколкостотин, което доведе до промяната му;
  • Налага ми се да се подписвам и чрез графичен таблет или със специална писалка върху таблет (примерно в куриерски офиси на „Еконт“). Почеркът ми винаги е различен…;
  • Подписът ми символизира отношението ми към личната свобода и афинитета ми към френския език;
  • Според фън шуй подписът трябва да започва и да завършва с вертикална черта за да носи успех на притежателя

На база анкетното проучване могат да се направят следните обобщения:

  • От анкетираните 92% посочват, че се подписват само с дясната ръка. Поради тази причина следва да се допусне, че и пишат само с нея. Други 5% са левичари; Останалите 3% са посочили че могат да се подписват и с двете си ръце;
  • Преобладаващият брой български граждани /73,6%/ използват само един вариант на ръкописен подпис, а останалите – два и повече;
  • Около 43,4 % от анкетираните са си променили частично първоначалния вариант на подписа, а 16,4% – коренно;
  • От анкетираните 5% са посочили, че е било злоупотребявано с подписа им;
  • От анкетираните 35% са променили първоначалния си подпис поради желание да го направят по-красив и сложен, а други 21,8% – поради необходимостта от многократно ежедневно подписване. Част от анкетираните жени 1,5% са направили промени в подписа си, след сключване на граждански брак и смяна на фамилното име;
  • Преобладаващо /46,7%/ от анкетираните са формирани своя подпис докато са се обучавали в средното училище, а при 35,3% от тях – в основното;
  • Около 40% от анкетираните са оформили съдържанието на своите подписи, като са взаимствали елементи от тези на свои близки;
  • Над половината /53,9%/ от участниците твърдят, че идеята как точно да започнат да се подписват не е била повлияна от никого;
  • Анкетираните са разделени според мненията си дали на подрастващите да се провежда обучение /да се дават препоръки/ в училище как да формират подписите си: 54,5% от участниците предполагат че това „би било добре“, а 25,9% смятат че „не е необходимо“;
  • По отношение на съдържанието на транскрипцията на подписите, преобладаващо у нас /66,4%/ се използват буквено-щриховите /инициална буква и нечитаеми щрихи/, 22,4% – от изцяло буквена транскрипция и около 10% – изцяло нечитаема /щрихова/ транскрипция.

Онагледяващ материал:

  1. Подпис с буквено-щрихова транскрипция

2. Подпис с изцяло буквена /читаема/ транскрипция

3. Подпис с щрихова /нечитаема/ транскрипция

4. Подпис с буквена /читаема/ транскрипция, изпълнен чрез латински букви

5. Подпис с буквено-щрихова транскрипция и усложнен строеж

    /сравнително труден за имитация/

    6. Подпис с опростен строеж /сравнително лесен за имитация/

    7. Подписи с изцяло буквена транскрипция, положени от едно и също лице, като първият е изпълнен с дясна, а вторият – с лява ръка

    Консултирана литература:

    Георгиев Людмил, Детелина Георгиева. Почеркови изследвания. Актуални щрихи. Издателство „Атеа“ С., 2023

    Георгиева Детелина. Терминологичен справочник за почеркови експертизи. Издателство „Атеа“ С., 2017

    Несторов, Добрин. Ръководство за извършване на съдебно-почеркови експертизи с идентификационна цел. С., 2013 – НИК-МВР /https://www.mvr.bg/docs/librariesprovider62/default-document-library/fc23b08a-03_2013_rukovodstvo_za_spepdf.pdf/.